РУПЕЛЕДИН ВЕК ИСТОРИЯ И УКРЕПЛЕНИЯ

След Балканските войни от 1912–1913 г. и присъединяването на Македония към Гърция укрепването на новите северни граници става непосредствен военен приоритет. България не е приела териториалното положение, установено с Букурещкия договор през август 1913 г., и възможността за нов конфликт остава реална.

Ограничените финансови възможности обаче не позволяват изграждането на единна, обширна отбранителна система. Затова е избрано строителството на отделни преграждащи фортове при най-важните проходи по гръцко-българската граница, чиято дължина през 1914 г. е около 222 километра.

Задачата на фортовете е да забавят евентуално вражеско нахлуване, като оказват съпротива няколко дни до пристигането на подкрепления от гръцката армия.

По предложение на Йоанис Метаксас, тогава подполковник от инженерните войски и началник на Второто щабно управление, през 1914–1916 г. са изградени осем преграждащи форта — от Дойранското езеро на запад до река Места на изток.

Това са Дова Тепе край Кастануса, Рупел, Крусовитико край Феа Петра, Старцица в Перитори, Лисе в днешното Охиро, Тулумбар, Букия край Паранести и Инджес край Парадисос. Укрепен е и град Кавала като втора отбранителна позиция.

Фортовете са проектирани като затворени полупостоянни укрепления с артилерията като основно отбранително средство. Пехотата има предимно спомагателна роля: непосредствена защита на оръдията и отбрана на периметъра.

Всеки форт разполага с оръдейни позиции, укрития за личния състав, артилерийски и пехотни наблюдателни пунктове, складове за боеприпаси и храна, превързочни пунктове и помощни съоръжения. Отделните обекти са свързани с окопи, а периметърът е защитен с бодлива тел и пехотна бойна линия.

Първоначалният план предвижда по-малки допълнителни отбранителни съоръжения, които да използват естествените препятствия и да затрудняват обхода. Недостигът на средства обаче ограничава изпълнението и много от тях са заменени с обикновени полеви укрепления.

На територията на днешната област Серес са построени три форта от този период: Дова Тепе, Рупел и Крусовитико (Феа Петра).

Първият форт Рупел е изграден по югозападните склонове на планината Ангистро, известна и като Цингели, за да контролира един от най-важните естествени проходи в района.

Рупелският пролом, дълъг около 11 километра, следва течението на река Струма между планините Керкини (Беласица) и Ангистро. Той е естествената врата, свързваща района на българския град Петрич със Серското поле и през него — с вътрешността на Гърция.

Значението му е известно още през византийската епоха, когато районът е наричан Рупелион. Географското му положение многократно го превръща в място на военни действия и сблъсъци.

Главната задача на форта от 1914 г. е чрез артилерията си да прегражда преминаването на вражески сили през пролома и настъплението им към Серес и Солун.

Укреплението има леко защитени укрития за гарнизона и съхранението на материали. Отбранителният му периметър се простира на около 2–3 километра, за да защитава артилерийските позиции, а за пехотата са предвидени 50 картечници.

Особен интерес представлява откриването на българска военна карта от 1933 г., показваща укрепленията на Рупел от 1914–1916 г. Сравнението ѝ със съвременния релеф разкрива обхвата на първоначалния отбранителен комплекс и дава ценни сведения за историята му.

Първата световна война избухва през лятото на 1914 г. след убийството на ерцхерцог Франц Фердинанд в Сараево и обявяването на война от Австро-Унгария на Сърбия на 28 юли 1914 г.

Гърция първоначално избира неутралитет, но разширяването на военните действия на Балканите и противопоставянето между крал Константин и Елефтериос Венизелос въвличат страната във водовъртежа на Националния разкол.

През октомври 1915 г. България влиза във войната на страната на Централните сили и напада Сърбия. Междувременно британски и френски войски на Антантата дебаркират в Солун, създавайки предпоставките за Македонския фронт.

Присъствието на съюзнически сили в Македония и придвижването им към гръцко-българските гранични позиции засилват напрежението. Завземането на стратегически точки като форта Дова Тепе край Кастануса предизвиква реакцията на Централните сили.

Германия уведомява гръцкото правителство, че германско-български сили ще навлязат на гръцка територия от двете страни на Струма на дълбочина около 14 километра.

На 13 май 1916 г. започва германско-българското настъпление към Рупел.

В 09:45 ч., когато германска колона преминава границата край Промахонас, във форта е вдигната тревога. Командирът му, майор Йоанис Маврудис, заповядва откриване на огън и временно спира настъплението.

Едновременно с това са мобилизирани гръцките сили в участъка на Четвърта дивизия, към която принадлежи Рупел, с обща численост около 25 000 души.

В 15:00 ч. обаче от Атина пристига заповед, която променя хода на събитията. Гръцкото правителство нарежда да не се оказва съпротива и фортът да бъде предаден, като едновременно се връчи остър дипломатически протест.

Преговорите се водят между Маврудис и германския кавалерийски капитан Тил. Уговорено е фортът да бъде освободен до 09:00 ч. на следващата сутрин и е подписан приемо-предавателен протокол за съоръженията и оставащото военно имущество.

Гръцкият гарнизон напуска Рупел и се отправя пеша към Сидирокастро.

Предаването на Рупел се превръща в един от най-спорните моменти на Националния разкол, предизвиква остри политически реакции и задълбочава пропастта между противопоставените лагери.

Атина отправя остри дипломатически протести до Берлин, Виена и София, но завземането на форта се оказва само началото.

През август 1916 г. германско-българските операции се разширяват в Източна Македония. Във форта Крусовитико край Феа Петра гръцкият гарнизон под командването на Георгиос Кондилис оказва съпротива и след това успява да се изтегли към Кавала.

Сблъсъци има и в района на Сидирокастро, без да бъде спряно настъплението. До края на август германско-българските сили завземат и Серес.

Българската окупация на Източна Македония продължава до края на Първата световна война през 1918 г., оставяйки дълбоки рани сред местното население.

Гърция официално влиза във войната на страната на Антантата през 1917 г., след надделяването на Елефтериос Венизелос и отстраняването на крал Константин.

Две десетилетия по-късно Гърция пристъпва към изграждането на нова, много по-мощна укрепителна система по гръцко-българската граница, известна като линията „Метаксас“.

Новият форт Рупел е построен през 1936–1940 г. в същия по-широк район, където се намират укрепленията от 1914–1916 г.

Въпреки огромните различия в строителството и отбранителните възможности основната задача остава същата: отблъскване на вражеска атака в Рупелския пролом и възпрепятстване на настъплението към вътрешността на Гърция.

Новият комплекс е проектиран според релефа на планината Ангистро, използвайки стръмните склонове, деретата и естествените препятствия в района.

Изградени са седем големи херметизирани комплекса: Усита, Входният комплекс, Молон Лаве, Профитис Илиас, Изходният комплекс, Тиловата отбрана и Командният пункт. Отбранителната система е допълнена с девет самостоятелни картечни позиции.

Съоръженията са разположени на различни височини — от бреговете на Струма до високите позиции на Ангистро, така че да осигуряват взаимна огнева подкрепа и контрол над пролома и околните планински проходи.

Най-ниско е комплексът Усита, близо до Струма, а Командният пункт, където се намира днешната посетителска галерия, е изграден по-високо.

Общата дължина на подземните свързочни галерии и укритията на Рупел достига около 6100 метра, а бойните съоръжения наброяват 123.

Те включват картечни позиции, позиции за противотанкови и зенитни оръдия, минохвъргачни и гранатометни позиции, наблюдателни пунктове и други бойни съоръжения.

Въоръжението включва седем оръдия с калибър 75,7 мм, пет противотанкови оръдия с калибър 35,1 мм, едно зенитно оръдие с калибър 37,3 мм, три зенитни оръдия с калибър 20 мм, дванадесет минохвъргачки с калибър 81 мм и 76 гранатомета, както и личното оръжие на гарнизона.

След завършването си Рупел е един от най-големите и най-мощни укрепени комплекси на линията „Метаксас“.

През ноември 1940 г., докато гръцката армия воюва с италианците в планините на Северен Епир, германското ръководство започва да планира операция „Марита“ за военна намеса на Балканите.

Неуспехът на италианското нахлуване в Гърция накърнява престижа на Оста, а Адолф Хитлер се стреми да обезпечи Югоизточна Европа и с оглед на планираното нападение срещу Съветския съюз.

След присъединяването на България към Оста на 1 март 1941 г. германски войски навлизат на българска територия и започват да се съсредоточават срещу гръцката граница.

Операциите на Балканите са поверени на Дванадесета германска армия под командването на фелдмаршал Вилхелм фон Лист. Сред главните ѝ цели са пробив на гръцката отбрана в Рупелския пролом и завземане на железопътния мост на Струма, за да се отвори пътят към Сидирокастро и Серес.

Атаката срещу Рупел е възложена на опитния 125-и пехотен полк, участвал през 1940 г. в операциите срещу линията „Мажино“ във Франция. Германските сили са подсилени с част от 100-ния планински стрелкови полк, инженерни подразделения, артилерия и минохвъргачки.

Силна е и въздушната подкрепа. От посочваните 576 германски самолета, налични за балканските операции на Дванадесета армия, около 250 според оценките са използвани в атаките срещу укрепленията на Рупел и Беласица.

От гръцка страна Групата Сидирокастро, с щаб в едноименния град, отговаря за отбраната източно от Струма до района северно от Ано Вронду.

Рупел принадлежи към Западния подучастък на Групата заедно с форта Каратас и междинния район.

Командир на Рупел е пехотният подполковник Георгиос Дурацос, а според посочваните данни в началото на операциите гарнизонът наброява 27 офицери и 950 войници.

Отбраната е допълнена от батареите на капитан Козонис и поручик Кириакидис, с осем оръдия на внимателно подбрани и добре прикрити позиции.

Изправени пред по-мощните германски сили, защитниците на Рупел се подготвят за битка, в която планинският релеф, здравината на укрепленията и решимостта на гарнизона ще се окажат решаващи.

Германското нападение срещу линията „Метаксас“ започва в 05:15 ч. в неделя, 6 април 1941 г.

Рупел попада под силен артилерийски огън от различни калибри, а от 06:00 ч. започват въздушните бомбардировки. Германските пикиращи бомбардировачи „Щука“ действат в групи, всявайки ужас със сирените си, преди да пуснат бомбите.

Цели на германските атаки са не само Рупел, но и съседните фортове Палиурионес, Каратас и Кали, както и Центърът за съпротива Капина.

Германското командване се стреми да неутрализира гръцките позиции и да отвори пролома за настъпление във вътрешността на страната.

Една от първите операции е на река Струма. Специална германска рота се опитва да премине реката с 18 надуваеми лодки.

Операцията се проваля. Лодките се заплитат в поставената във водата бодлива тел, а германците попадат под кръстосан огън от гръцките позиции при Усита и Палиурионес. Загубите са изключително тежки и само малцина успяват да се спасят с плуване.

По същото време Първи батальон на 125-и пехотен полк преминава река Бистрица и се развръща на широк фронт. Една от ротите настъпва по пролома, но под Усита попада под унищожителен огън и е прикована.

Подобно се развива и атаката на останалите роти. Въпреки многократните опити германците не пробиват отбраната на Усита и при залез са принудени да се изтеглят към височините източно от Промахонас.

В по-източния участък германците първоначално изненадват гръцки прикриващ взвод и завземат неповреден моста на Бистрица. По-късно обаче той е разрушен от гръцката артилерия.

Втори германски батальон завзема височина 354, известна като Халасмата, и се подготвя за по-нататъшно проникване, докато Трети батальон атакува височините Неи и Анатолики Профитес.

Атаките са отблъснати с тежки загуби за нападателите, които са принудени да преминат в отбрана.

Първият ден обаче носи и опасни развития. Използвайки дълбоките дерета между Рупел и Каратас, германски сили проникват на юг и завземат село Клиди и височината Цука.

Това проникване създава сериозна заплаха за тила на гръцката отбрана.

Междувременно при Каратас и Кали германската активност се ограничава предимно до артилерийски и въздушни бомбардировки; отблъсната е и атаката срещу Палиурионес.

Първият ден от Битката при Рупел завършва, без германците да успеят да пробият фронтално отбраната на форта.

От ранните часове на 7 април германските сили подновяват атаките срещу фортовете с подкрепата на артилерия и авиация.

Едновременно германското командване развива плана за обход на линията „Метаксас“ през долината на река Струмица, търсейки проходи за настъпление към вътрешността на Гърция.

В Рупел командирът Георгиос Дурацос нарежда да се сформират три патрула, които да прочистят района от германски части и да възстановят телефонната връзка между отбранителните позиции.

Въпреки непрестанните бомбардировки гръцките патрули пленяват 14 германски войници, три радиостанции и две минохвъргачки.

Особено тревожно е присъствието на германски сили южно от Рупел, край Клиди и съседните височини.

Гръцкото командване организира контраатака срещу заплахата. Предвиденият танков взвод в крайна сметка не може да бъде използван заради трудния терен.

Срещу германците, завзели наблюдателния пункт на Седма батарея на височината Цука, настъпват гръцки подразделения, сред които взводове под командването на Нианос и Папахадзис, с участието и на подпоручик Карадзас.

Следва целодневен бой. В крайна сметка гръцките сили изтласкват германците към височината Голиама между Клиди и хълма при Лутра Сидирокастру.

Успехът на контраатаката и сравнително ограничените гръцки загуби значително повдигат бойния дух на защитниците.

Показателно е свидетелството на Папаконстантину в неговия дневник:

„Бойният дух на войниците бе великолепен. Те посрещаха бомбардировките и огнения ад с възгласи.“

Същата вечер обаче настъпва развитие, което ще повлияе решително на изхода на операциите. Втора германска танкова дивизия достига гръцко-югославската граница край Дойранското езеро и заплашва да обходи гръцките укрепления от запад.

В 06:00 ч. на 8 април Рупел и Палиурионес са подложени на нова силна бомбардировка от германската авиация и артилерия.

Атаките продължават през целия ден в опит да бъде сломена съпротивата на гръцките гарнизони.

Трети батальон на 125-и пехотен полк подготвя нова атака с три наземни групи и един сапьорен взвод. За целта е подсилен с още два взвода от Тринадесета и Четиринадесета рота.

Германците се опитват да доближат гръцките позиции и да неутрализират отбранителните съоръжения със специализирани инженерни подразделения.

В същото време положението южно от Рупел става все по-трудно. Втори батальон на 125-и полк е подсилен с германски части от Пета планинска дивизия, настъпили западно от Струма.

Допълнителен натиск възниква, когато е наредено батальоните на 41-ви пехотен полк да се върнат на първоначалните си бойни позиции.

Възможността германски сили да преминат Струма създава сериозна опасност фортовете да бъдат обкръжени.

Въпреки неблагоприятния развой в тила Рупел продължава да се съпротивлява и нападателите не успяват да превземат отбранителния комплекс.

Четвъртият ден на битката започва с нови бомбардировки и атаки срещу Рупел и Палиурионес.

След обяд германският огън се усилва. Защитниците отвръщат от артилерийските и картечните позиции, причиняват тежки загуби и принуждават вражески части да отстъпят.

Общата военна обстановка обаче вече е коренно променена.

Германските бронетанкови сили заобикалят линията „Метаксас“ през Югославия и влизат в Солун. На 9 април 1941 г. е подписана капитулацията на Армейското обединение „Източна Македония“ (ТСАМ).

Продължаващите съпротивата фортове се изправят пред нова реалност. Те все още воюват, но гръцкото военно командване в Източна Македония вече е капитулирало.

В 17:00 ч. в Рупел се явяват германски парламентьори, съобщават за капитулацията и искат предаването на форта.

Подполковник Георгиос Дурацос отказва да предаде Рупел без заповед от своите началници.

Позицията му е отразена в приписвания му исторически отговор, свързан с Битката за укрепленията:

„Фортовете не се предават, а се превземат.“

В официалната формулировка, цитирана в историческите разкази, командирът заявява, че гарнизонът не е получил заповед за примирие или предаване и ще продължи съпротивата.

„Фортовете се предават само когато бъдат превзети от противника. Не разполагаме с подобни заповеди за примирие или друго от висшестоящите ни началници.“

„Получаваме и изпълняваме само заповеди, произхождащи от нашите началници.“

„Борбата ще продължи. Всеки опит за приближаване до форта ще бъде смазан.“

Германският пратеник дава офицерската си чест, че информацията за капитулацията е вярна. Уговорена е нова среща за 06:00 ч. на следващата сутрин.

Междувременно Рупел се свързва с висшестоящото военно командване и потвърждава развитието на събитията.

Новината за капитулацията дълбоко разтърсва гарнизона. След четири дни ожесточени боеве защитниците научават, че трябва да прекратят борбата, макар германските сили да не са успели да превземат Рупел с фронтална атака.

На 10 април в 06:00 ч. командирът на Рупел Георгиос Дурацос се среща с германския полковник, натоварен да приеме форта.

Гръцкият командир поставя ясно условие: нито един германски войник да не влиза във форта, преди да го е напуснал и последният гръцки защитник.

Условието е прието.

Съпротивата на Рупел печели уважението на противника. Според историческите свидетелства германският офицер поздравява Дурацос и изразява възхищението си от героизма на гръцките войници, като отбелязва, че за германската армия е чест да се изправи срещу толкова храбър противник.

Пред форта е строено германско подразделение, което отдава военни почести на гръцките защитници.

След това офицерите и войниците на Рупел напускат позициите си и се отправят пеша към Сидирокастро и Серес.

Рупел не е превзет с щурм. Гарнизонът му прекратява бойните действия след капитулацията на гръцкото военно командване в Източна Македония.

Така завършва четиридневната Битка при Рупел — един от най-характерните епизоди на гръцката съпротива по време на германското нахлуване през април 1941 г.

Съпротивата на гръцките сили има тежка човешка цена.

Според посочваните данни за битката гарнизонът на Рупел дава 14 убити и 38 ранени.

В по-широкия оперативен район, включващ Рупел, Капина, Каратас и Лутра Сидирокастру, гръцките загуби за периода 6–10 април 1941 г. възлизат на 122 убити, сред които деветима офицери.

Тези загуби показват ожесточението на боевете не само в основните съоръжения на фортовете, но и по околните височини, в деретата и на външните отбранителни позиции.

Битката при Рупел не се ограничава до подземните галерии и картечните позиции. Тя се води на обширно планинско бойно поле, където малки гръцки подразделения се изправят срещу мощни германски сили, опитвайки се да предотвратят обхода и обкръжаването на укрепените комплекси.

Историята на Рупел не се изчерпва с април 1941 г. Тя започва с необходимостта да бъдат защитени новите гръцки граници след Балканските войни и е пряко свързана с две световни войни, Националния разкол и големите политически и военни промени в Гърция през първата половина на ХХ век.

През 1916 г. първият форт Рупел е предаден на германските и българските сили по заповед на гръцкото правителство, без да са изчерпани възможностите за съпротива на гарнизона. През 1941 г. новият форт устоява четири дни на германските атаки и гарнизонът му се оттегля едва след капитулацията на гръцкото военно командване.

Два различни исторически момента на едно и също стратегическо място отразяват особените обстоятелства и дилеми на всяка епоха.

Днес Рупел е едно от най-важните места на историческа памет в Гърция. Подземните галерии, картечните позиции, наблюдателните пунктове и останалите отбранителни съоръжения пазят историята на хората, призовани да защитават пролома.

Изследването на укрепленията от 1914–1916 г. и използването на исторически карти и архивни свидетелства осветляват и по-малко позната глава от историята на Рупел, разкривайки приемствеността на военното присъствие в района.

От преграждащия форт от 1914 г. до съпротивата през април 1941 г. Рупел остава жив паметник на новата гръцка история, военната архитектура и човешката саможертва.